В чакалните на клиниките по репродуктивна медицина има особена тишина. Научих я първо в България, а после — на друг език — в Турция. Това е тишината на жени, които държат папка на коленете си и надежда, която не смеят да изрекат на глас. Носят я внимателно, както се носи чаша, пълна до ръба.
Когато започнахме, мислех, че най-трудно ще бъде чакането. Грешах. В началото най-трудното беше езикът. Никой не ни беше казал, че този път има свой собствен речник. Протокол за стимулация. Антагонист. Тригер. АМХ, ФСХ, естрадиол. Фоликули, броени и мерени в милиметри. Бластоциста. Оценки, които приличаха на училищни — 4AA, 3BB — и които четяхме отново и отново вечер, сякаш буквите можеха да ни кажат кой ще станеш ти.